Чуваш ли... камбаната все по-силно бие!

"Повярвай - ти си Светлината" - Б. Кларк ( откъси )

Във ва­шия свят кам­ба­на­та е сим­вол на пре­диз­вес­тие. Кам­бан­ни­ят звън е вес­ти­тел, кой­то ис­ка до вас да стиг­не важ­но съ­об­ще­ние; кам­бан­ни­ят звън нас­то­я­ва да чу­е­те пос­ла­ни­е­то. Дъл­ги го­ди­ни зву­чи кос­ми­чес­ка­та кам­ба­на и из­вес­тя­ва на зем­ни­те хо­ра, че нас­тъп­ват съд­бов­ни вре­ме­на, съд­бов­ни про­ме­ни. Все по-сил­но бие кам­ба­на­та с приб­ли­жа­ва­не­то на Но­во­то вре­ме. Уси­ле­ни­ят звън на кос­ми­чес­ка­та кам­ба­на тряб­ва да съ­бу­ди спя­ща­та част от зем­но­то чо­ве­чес­т­во.

Да се съ­бу­ди – за как­во? Да се съ­бу­ди за Но­во­то, ко­е­то тряб­ва да дой­де на Зе­мя­та. Спя­щи­те хо­ра ня­мат от­но­ше­ние към съ­би­ти­я­та, ко­и­то се от­на­сят до Ця­ло­то. Те се ин­те­ре­су­ват един­с­т­ве­но от сво­е­то ог­ра­ни­че­но би­тие, без да се опит­ват да про­у­ме­ят, че лич­но­то им бла­го­по­лу­чие за­ви­си от об­що­то бла­го­по­лу­чие. Про­мя­на­та, ко­я­то ид­ва на пла­не­та­та ви, за­ви­си от все­ки един чо­век. Все­ки един от вас тво­ри нас­то­я­щия ден и бъ­де­ще­то.
Ако пре­об­ла­да­ват осъз­на­ти­те хо­ра, ко­и­то чув­с­т­ват не­об­хо­ди­мост­та от про­мя­на­ и пра­вят ма­кар и ни­щож­ни уси­лия тя да се със­тои, тя ще се със­тои. Ко­га? С как­во тем­по? То­ва за­ви­си от про­цен­та на осъз­на­ти­те хо­ра и от уси­ли­я­та, ко­и­то се вла­гат, за да нас­тъ­пи тази тъй необходима про­мя­на.

Съд­ба­та не е не­що на­ло­же­но и не­из­беж­но. Съд­ба­та е из­бо­рът на по­ве­че­то хо­ра, как­во да се слу­чи на Зе­мя­та. Съ­що­то се от­на­ся и за вся­ка от­дел­на чо­веш­ка съд­ба. Чо­век съз­да­ва съд­ба­та си – в ми­на­ло­то е съз­дал днеш­на­та си съд­ба, а днес съз­да­ва ут­реш­на­та си съд­ба. Мно­го пъ­ти сме ви каз­ва­ли, че Бог не ви на­каз­ва и не ви на­ла­га ед­но или дру­го дейс­т­вие. В „Чо­ве­кът – Бо­жес­т­вен от­но­во“ се опи­тах­ме по въз­мож­но най-дос­тъп­ния на­чин да обяс­ним ес­тес­т­во­то на Бо­га. Там сме ка­за­ли, че Бог не е об­раз. Той е он­зи пър­во­на­ча­лен за­кон, кой­то зад­виж­ва и ор­га­ни­зи­ра ду­хов­на­та пра­ма­те­рия. То­зи за­кон включ­ва всич­ки ви­до­ве енер­гии и прин­ци­пи­те на тях­но­то про­яв­ле­ние. Бог е ця­лос­т­на­та съв­куп­ност от ду­хов­ни и ма­те­ри­ал­ни све­то­ве с всич­ки съз­да­ния в тях, ко­и­то са съ­щес­т­ву­ва­ли и съ­щес­т­ву­ват. Бог е ос­нов­ни­ят за­кон, на кой­то се под­чи­ня­ват всич­ки ос­та­на­ли енер­гий­ни про­це­си, стро­и­тел­ни и ево­лю­ци­он­ни прин­ци­пи, чрез ко­и­то се съз­да­ват све­то­ве­те.

Рав­ни въз­мож­нос­ти и ра­вен шанс са да­де­ни на все­ки. Как­во ще нап­ра­ви­те с да­де­ни­те въз­мож­нос­ти, как ще из­пол­з­ва­те шан­со­ве­те си, за­ви­си са­мо от вас. Ра­но или къс­но ще осъз­на­е­те, че вие сте глав­ни­ят стро­и­тел на сво­я­та соб­с­т­ве­на съд­ба, но тя е в кон­тек­с­та на ця­лос­т­на­та съд­ба на на­ро­да ви, на ци­ви­ли­за­ци­я­та ви, на пла­не­та­та ви.

На­ли сут­рин Свет­ли­на­та вли­за в ста­я­та ви, ако дръп­не­те за­ве­си­те или вдиг­не­те що­ри­те? Кол­ко Свет­ли­на ще вле­зе за­ви­си от то­ва, как­ва част от про­зор­ци­те ще от­к­ри­е­те. Свет­ли­на има – са­мо ня­кой тряб­ва да от­мах­не прег­ра­ди­те. Ако не нап­ра­ви­те то­ва еле­мен­тар­но уси­лие, ще сто­и­те в тъм­на стая и ще се чу­ди­те за­що не се съм­ва.

Ве­че се е съм­на­ло! Не мо­же да бъ­де! Дръп­ни за­ве­са­та, из­лез на­вън и ще се убе­диш. Съм­ва­не­то за ва­ша­та ци­ви­ли­за­ция се из­ра­зя­ва в но­ви­те енер­гии, ко­и­то об­лъч­ват Зе­мя­та, в по­я­ва­та на все по­ве­че хо­ра с по-от­во­ре­ни се­ти­ва и въз­мож­нос­ти, в раж­да­не­то на все по­ве­че де­ца, ко­и­то са но­си­те­ли на ка­чес­т­ва от шес­та­та ра­са. Све­тът се пре­об­ра­зя­ва в съ­сед­с­т­во с вас, но ня­кои не ис­кат да осъз­на­ят то­ва.

Все по­ве­че древ­ни зна­ния се зав­ръ­щат, за да ви по­мог­нат да раз­ши­ри­те съз­на­ни­е­то си и да се оз­д­ра­ви­те. Древ­ни­те сим­во­ли се зав­ръ­щат във ва­шия жи­вот, за да ви свър­жат с кос­ми­чес­ка­та енер­гия и да ви я пре­дос­та­вят за пол­з­ва­не. От кам­ба­на­ри­я­та се но­си звъ­нът на мно­жес­т­во ди­рек­т­ни кос­ми­чес­ки пос­ла­ния. В тях има пре­дуп­реж­де­ния, но в тях има и лю­бов, и заг­ри­же­ност. Кам­ба­на­та въз­вес­тя­ва, че те­кат усил­ни зем­ни вре­ме­на, в ко­и­то се съ­дър­жа пло­дът на про­мя­на­та.

Вие сте обез­сър­че­ни, за­що­то в по­лез­ре­ни­е­то ви са вой­ни­те и еко­ло­ги­чес­ка­та ка­тас­т­ро­фа, а Бог има ня­как­ва Не­го­ва си ра­бо­та и не се ин­те­ре­су­ва от зем­ни­те съд­би­ни. При­пом­них­ме ви как­во съ­дър­жа по­ня­ти­е­то „Бог“. Бог не е сът­во­ри­те­лят на зем­ни­те вой­ни, ни­то на еко­ло­гич­на­та ка­тас­т­ро­фа. Във ва­шия свят вие сте бо­го­ве­те. Зем­ни­те съ­би­тия за­ви­сят и от ва­ши­те мис­ли, чув­с­т­ва и дейс­т­вия; и от ва­ши­те уси­лия да раз­ши­ри­те съз­на­ни­е­то си, т.е. да по­ви­ши­те сво­я­та осъз­на­тост. За то­ва бие кам­ба­на­та все по-сил­но.

Буд­ност­та е ка­чес­т­во на осъз­на­ти­те хо­ра – те­зи, ко­и­то ти­кат про­ме­ни­те и упот­ре­бя­ват енер­ги­я­та си, за да нас­тъ­пят те­зи про­ме­ни във ва­шия свят. Те са се ка­чи­ли на кам­ба­на­ри­я­та и вла­гат уси­ли­я­та си, за да бие кам­ба­на­та настоятелно. Ако ис­ка­те да се ос­во­бо­ди­те от нат­ру­па­ни­те бок­лу­ци, не ча­кай­те са­мо фир­ми­те за чис­то­та да свър­шат ця­ла­та ра­бо­та, по­мог­не­те им.

Мис­ли­те, че си го­во­рим ей та­ка, инос­ка­за­тел­но и то­ва го­во­ре­не ня­ма пря­ко от­но­ше­ние към зем­ния жи­вот. От­го­вор­но каз­ва­ме, че го­во­рим за на­пъл­но ре­ал­ни не­ща и мно­го ни се ис­ка да усе­ти­те на­ша­та заг­ри­же­ност и лю­бов, на­ше­то съп­ри­час­тие към съ­би­ти­я­та на Зе­мя­та и в личния ви живот.

Кни­ги­те, за ко­и­то ние се гри­жим да дос­тиг­нат до вас, са звън от кос­ми­чес­ка­та кам­ба­на. Бла­го­да­рим на всич­ки хо­ра, ко­и­то ги про­че­то­ха и ко­и­то по­вяр­ва­ха в тях; осо­бе­но бла­го­да­рим на оне­зи, ко­и­то за­поч­на­ха да по­ла­гат уси­лия за соб­с­т­ве­на­та си про­мя­на, за усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то си, за от­ва­ря­не на се­ти­ва­та си и раз­ши­ре­ние на съз­на­ни­е­то си. Каз­ва­ли сме го и пак ще го пов­то­рим – ни­ва­та уз­ря­ва, ако все­ки клас уз­рее. Да­ли сме ви мно­го прос­то уп­раж­не­ние – 10–15 мин. на ден ос­та­не­те в спо­койс­т­вие и ти­ши­на и си пред­с­та­вяй­те, че сте об­гър­на­ти от Свет­ли­на­та. Пред­с­та­ве­те си, че сноп Свет­ли­на нав­ли­за през гла­ва­та ви и пос­те­пен­но из­пъл­ва ця­ло­то ви тя­ло.

Рад­вай­те се на Слън­це­то, бла­го­да­ре­те му, го­во­ре­те му лю­бов­ни ду­ми. Опи­тай­те се за се­кун­да да пог­лед­не­те в не­го и зат­во­ре­те очи – то не ви но­си зло, как­то се опит­ват да ви вну­шат. Всич­ки ор­га­ни на тя­ло­то са про­ек­ти­ра­ни в ири­са – ако пог­лед­не­те в Слън­це­то, те се за­реж­дат с енер­гия и мо­гат да оз­д­ра­ве­ят. „Ло­шо­то“ Слън­це вна­ся но­ва­та енер­гия на Зе­мя­та и под­по­ма­га ид­ва­не­то на Но­во­то вре­ме, за­що­то та­зи енер­гия раз­ши­ря­ва ва­ше­то съз­на­ние.

Ако мис­ли­те да ле­жи­те по це­ли дни на пла­жа и та­ка да пос­тиг­не­те от­ва­ря­не на се­ти­ва­та си, ре­зул­та­тът ня­ма да е до­бър. Не ви пре­по­ръч­ва­ме то­ва. Пре­по­ръч­ва­ме ви съз­на­тел­но да кон­так­ту­ва­те със Слън­це­то и със Свет­ли­на­та – да ги осъз­на­е­те ка­то Бо­жес­т­ва. Свет­ли­на­та е Бо­жес­т­ве­ни­ят стро­и­те­лен ма­те­ри­ал, от кой­то се със­то­и­те. Тя е но­си­тел на Бо­жес­т­ве­на ин­фор­ма­ция и е съз­на­тел­на суб­с­тан­ция. Ко­га­то из­-г­ра­ди­те та­ко­ва от­но­ше­ние към Свет­ли­на­та, и вие ще за­поч­не­те да из­лъч­ва­те Свет­ли­на.

Ако нап­ра­ви­те уси­лие да не об­съж­да­те дру­ги­те в не­га­ти­вен план, а съз­ре­те във все­ки чо­век Бо­жес­т­ве­но­то съз­да­ние (не­за­ви­си­мо от не­го­ви­те про­я­ви в то­зи жи­вот), Свет­ли­на­та, ко­я­то струи от вас, ще се уси­ли. „Бо­жес­т­ве­ни­ят чип“ е у все­ки и ня­ма да из­чез­не ни­ко­га от ни­ко­го. То­ва е ва­ша­та без­с­мър­т­на същ­ност.

Ма­те­ри­ал­на­та въл­на, на ко­я­то сте нас­т­ро­и­ли при­ем­ни­ци­те си, не ви поз­во­ля­ва да чу­е­те как­во дру­го зву­чи в ефи­ра. За мал­ко по­не сме­не­те стан­ци­я­та, за да чу­е­те звъ­на на кам­ба­на­та, кой­то въз­вес­тя­ва ид­ва­не­то на Но­ва епо­ха на Зе­мя­та, на щастливата Земя – Епо­ха­та на Во­до­лея.